gerb 90

Електронни услуги

logo eservices

Picture 078И тази година, с много музика, танци и слънчево настроение в Любимец бе отбелязан народния празник Трифон Зарезан. На този ден се поставя началото на лозарската година.

Ритуалното зарязване се състоя в лозовите масиви на „Вила Любимец“, в близост до града. За да спазят традицията, тук бяха дошли инж. Анастас Анастасов – Кмет на общината, г-жа Мария Станкова – Председател на Общински съвет, г-н Георги Янакиев – Президент на Ротари клуб Любимец, г-н Благой Жечев – Управител на „Вила Любимец“, ръководни служители на общината, производители на вино и много гости. Преди ритуала, отец Трифон Караджонов отслужи водосвет за здраве и берекет и благослови всички лозари, винари и градинари с професионалния им празник.

Колорит в празника внесе образът на Трифон Зарезан - пременен в народна носия, с лозов венец на главата, благославящ с бъклица вино за здраве, плодородие на лозите и изобилие в бъчвите. Той преля насажденията и предостави лозарската ножица на Кмета Анастасов да зареже първата лоза. В обреда се включиха и всички присъстващи. Както повелява традицията, гостите бяха захранени с хляб и мед, а организаторите на празника ги поканиха да опитат от изисканите вина и мезета.

След ритуала, всички се отправиха към центъра на града, където под звуците на оркестър „Стоки бенд“ се виеха кръшни български хора. Пристигна и Трифон Зарезан, съпроводен от млади девойки – спътници на бога на виното - Дионис, с корони от лозови клонки на главите, символизиращи различните сортове грозде.

Енергията на танцьорите от ТС”Сакарци” и ТК”Ритъм” предизвика възхищение и много от присъстващите се хванаха на тракийското хоро.IMG 1456

Важен акцент в празника бе традиционния конкурс за най-добро домашно младо червено вино. Надпреварата между майсторите - винари стартира още на 07 февруари, когато производителите, желаещи да се включат в нея предоставиха проби от тазгодишни вина. В конкурса се включиха рекорден брой участници – общо 53, от които 39 проби в категория  „червено вино“, а 14 в категория „бели вина и розе”.

Според дегустационната комисия, тази година вината са с изключителни качества - добър вкус, плътност и цвят. Първо място и титлата „Цар на виното“ заслужи Тенчо Карачомаков. Тъй като победителят не присъстваше на събитието, Кметът на общината връчи наградата - 50 литрово дъбово буре на негов роднина.

На второ място бе оценено виното на Александър Александров от Любимец, и той получи от Президента на Ротари клуб „Любимец“ дъбово буре - 30 литра. Трета награда в категория „червени вина” отиде при Ангел Тананов, който се сдоби с оригинална немска лозарска ножица.

Специалните награди в категориите вина „Бяло“ и „Розе“ спечелиха Никола Табаков и Иван Русев. И двамата получиха ръчно изрисувани декантери – изящни съдове за вино.

Винарските къщи „Кончерто Уайнъри” и „Вила Любимец” предлагаха на присъстващите от своите класни вина, а майсторите Тодор Тананов и Ангел Тананов - вкусна скара.

Тази година организаторите бяха подготвили и Базар на местни производства, в който се включиха производители на домашно приготвени специалитети. Гюзлеми, дантелени палачинки, мъфини, кексове и баници бяха част от приготвените кулинарни изкушения.

Както е известно, 14 февруари е двоен празник – на виното и любовта. За влюбените двойки на базара се предлагаха ръчно изработени романтични свещи, сувенири и др.

Предишния ден, младежи украсиха с множество червени сърца дърво в центъра на Любимец, което нарекоха „Дървото на любовта“. Впечатляващата украса ще радва любимчани до настъпването на следващия ритуален празник - Баба Марта.

 

Снимки от  празника 

 

Видео

 

Picture 009На 13 февруари, в гр. Ивайловград се състоя среща на представители на общини от Р България, Р Гърция и Р Турция. Кметовете на Любимец - Анастас Анастасов, на Ивайловград – Дияна Овчарова, на Орестиада – Василиос Мавридис и представители на Община Буюк Каръщъран, дискутираха възможностите за сътрудничество през новия програмен период 2014 - 2020. Във форума взеха участие и представители на неправителствени организации, читалища и др.

След дискусии, ръководителите на пограничните общини подписаха Споразумения за съвместна партньорска дейност.

Първият проект, по който ще се работи съвместно от новия програмен период по ТГС Гърция – България е с името „Синергия между хората, културата и природното наследство в общините Любимец, Ивайловград и Орестиада“. Водеща организация ще бъде Община Любимец, а партньори -  НЧ „Братолюбие – 1884”, община Ивайловград, НЧ „Пробуда 1914“ и Община Орестиада. В частта за община Любимец, дейностите по проекта включват цялостна реконструкция на зрителната зала и сцената на читалището.Picture 054

„Развитие на туристическите богатства на региона“ е другият проект по Програма за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 -2020. Той е по приоритетна ос 2 „Устойчив Туризъм“. Водеща организация е НЧ „Братолюбие 1884“, а партньори Община Любимец и Община Буюк Каръщъран, РТурция.

В този проект се предвижда реконструкция и оборудване на Общински музей в сградата на НЧ ”Братолюбие- 1884”, включващ раздели „Етнография“, „Археология“ и „История“.

Турските партньори ще реконструират каменният мост на Мимар Синан, построен още през 15 век, който е с голяма културна и историческа стойност.

Срещата премина в конструктивен дух и с пожелания тези отношения да прерастнат от партньорски в приятелски.

IMG 7837„Обичам България и в България искам да умра“ казва великия български поет, символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно- одринска революционна организация - Пейо Яворов, след като разбира, че ще остане завинаги сляп. Силният цитат бе част от вълнуващия и емоционален разказ на Тодор Иванов, Председател на Фондация „Яворов“ в гр. Чирпан, за един от най-видните поети на ХХ век. Иванов, заедно с Илияна Начева и Златина Колева, уредници на Къща музей „Пейо К. Яворов“ бяха в Любимец, за да представят документалния филм „Тя, Мина. Мина“.  Филм за чистата, красива и трагична любов между Пейо Яворов и Мария Тодорова - Мина. За своята любима той пише едни от най-брилянтните стихотворения в българската литература – "Две хубави очи", "Благовещение", "Ще бъдеш в бяло", пиесата "В полите на Витоша".

Поетът трепетно пази спомена за Мина до края на дните си, а безсмъртната им любов се е превърнала в легенда за поколения българи.

Културното събитие бе организирано на 10 февруари от НЧ „Братолюбие- 1884“, а поводът за гостуването бе отбелязването на 138-годишнина от рождението на автора на редица любовни стихотворения. Датата не бе избрана случайно, а именно денят, в който православните християни почитат Св. Харалампий  - Именният ден на Яворов.

Преди началото на филма, в пълната зала „Любимец“, любимчани се насладиха на нежното и лирично изпълнение на цигулка на местния талант Спаска Тодорова, след което  г-н Иванов, в своя завладяващ разказ, сподели в детайли как е преминал животът и делото на Яворов, от къде идва псевдонимът му, как се е запознал с Гоце Делчев и Гео Милев, за срещите му с Дора Габе и т.н.

Яворов е роден в Чирпан на 1 януари 1878 г. с името Пейо Тотев Крачолов. Учи в Пловдив, работи като телеграфо-пощенец в различни селища.  След 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО, като става редактор на редица техни издания. По-късно участва в четническото движение за освобождението на Македония и е един от сподвижниците на Гоце Делчев. В София Яворов е сътрудник и редактор на сп. „Мисъл” заедно с д-р Кръстев, Петко. П. Славейков и Петко. Ю. Тодоров.

Яворов работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър, пътува в чужбина за "усъвършенстване по литература" - в Нанси, Женева, Виена, Париж. Пейо Яворов е бил и първият кмет на град Неврокоп/днешен Гоце Делчев/ след Освобождението. След бурна и драматична връзка с Лора Каравелова, на 29 октомври 1914 г. поетът слага край на живота си.

 

 

IMG 7821На 8 февруари Кметът на община Любимец инж. Анастас  Анастасов публично представи Отчет за изпълнението на Бюджет 2015 г. Обсъждането се проведе в зала „Любимец“, а отделните дейности бяха онагледени чрез мултимедия.

В хода на изложението стана ясно, че изпълнението на бюджета на община Любимец за 2015 г. възлиза на 6 462 953 лв., от които за държавни дейности са изразходвани 3 629 236 лв., за местни 2 632 758 лв. и дофинансиране на държавни дейности,  за  сметка на  местни приходи 200 959 лв.

Сумата на приходите с държавен характер е 3 629 236 лв., а получените целеви трансфери са 298 527 лв. През изминалата година, общината е получила 179 280 лв., с които са предотвратени последствия от стихийни  бедствия.

При приходите с общински характер, изпълнението е в размер на 2 833 717 лв. От тези средства имуществените  данъци са 340 347 лв., приходи и доходи от собственост – 255 810 лв., приходи от общински такси 712 612 лв. В общинските такси влиза и „такса битови отпадъци“, от която са постъпили  410 353 лв. Останалите приходи са  от глоби и от продажби.

Предоставените трансфери  по оперативни програми ”Регионално развитие”, ”Човешки ресурси” и Държавен фонд ”Земеделие” са в размер на 2 773 456 лв., а по ПУДООС общината е получила 93 273 лв.

В изложението си Кметът уточни, че кредитът на общината към банка ОББ е окончателно погасен.

Анастасов представи просрочените задължения на общината към 31.12.2015 г., които са  в размер на 308 983 лв. и просрочените вземания, на стойност 806 078 лв. Той разясни, че в просрочените вземания влизат суми, които общината не може да получи по никакъв начин, тъй като голяма част от предприятията са отдавна закрити и даде пример с отдавна закритото предприятие „Керама“. „ Като него има доста – не работят от години, но продължават да бъдат заведени като данъчни обекти и се трупат данък сгради и такса битови отпадъци, но няма как да бъдат отписани от регистъра на МДТ, защото дефакто имат задължения към общината. Включените задълженията са от десет години и реално са несъбираеми, но не могат да се изключат от програмата, няма основание“.

За 2015 г. средствата, които община Любимец е получила от Европейския съюз по различни финансиращи програми, са 11 812 597 лв.  

След кратки разисквания с 13 гласа «за» и 2 «въздържал се», Общински съвет Любимец прие Бюджета на общината за 2016 год. в размер на 6 255 000лв. Според специалистите, той е балансиран и реално изпълним.

Заложените приходи с държавен характер са в размер на 3 565 155 лв., а тези с общински 2 689 845 лв.

В частта на приходите с общински характер са предвидени постъпления от имуществени данъци в размер на 363 000 лв. и приходи и доходи от собственост на стойност 287 000 лв.

Като постъпления от общински такси са заложени 819 612 лв. В тях са включени постъпления от Такса битови отпадъци - 510 000 лв. Предвижда се приходите от продажба на нефинансови активи да бъдат 60 000 лв., като в тях влизат сумите от продажба на сгради в размер на 20 000 лв. и от продажба на земя 40 000 лв.

Данъците, които общината е заложила да внесе в републиканския бюджет от продажбите на активи и услуги са в размер на 50 500 лв.

Трансферът за местни дейности е предвиден в размер на 680 900 лв., като в т.ч. е включена общата изравнителна субсидия от 636 900лв., а за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища е предвидена сумата от 44 000 лв.

Тази година целевата субсидия за капиталови разходи ще бъде в размер на 262 900 лв.

Разходите за субсидиране на дейността на Общинската болница са в размер на 10 000 лв., като предвидената сума е за ремонт и придобиване на ДМА.

Годишната издръжка на ВК “Любимец 2010”, СКТМ,,Любимец 13” и Клуба по борба е по 8 000 лв., а Клуба по тенис на корт и Баскетболен клуб ще получат по 3 000 лв. всеки.

Бюджетът предвижда текущите ремонти и придобиване на ДМА да бъде с целеви субсидии и собствени средства.