РЕЛЕФ
В геоморфоложко отношение, релефът е разнообразен и силно разчленен. Характеризира се като хълмисто-предпланински и равнинно-хълмист релеф. В преобладаващата си част – на юг и север, е с наклони, стръмни склонове и заоблени, заравнени била, а на югозапад от поречието на р. Марица – равнинен и с малки наклони.
В Източните Родопи, главното било следва посоката запад-изток. Започва от връх св. Марина, преминава през м. Барцова чука, връх Шейновец и през м. Мандова могила достига границата с Гърция, формирайки вододела на реките Арда и Марица. На север и на юг от билото се спускат второстепенни била, по-разлати и заоблени, но с наклонени стръмни склонове.
Надморските височини в района са със значителни разлики. Най-високата точка е връх св. Марина – 700 м н.в., а най ниската – 50 м н.в. – по поречието на р. Марица, югоизточно от град Любимец. Преобладават площите с надморска височина от 100 до 500 м (95%). Съчетанието между хълмист, равнинен и нископланински характер на релефа, диференциацията на наклоните и тяхното изложение, съчетани с постилащата повърхност (горско дървесната растителност, в по-високите части, представлява компактен комплекс, който с понижаването на надморската височина става по-рехав, като в него се вмъкват все повече земеделски земи), са предпоставка за формирането на местни макроклиматични условия, характеризиращи се с различна степен на благоприятност.
ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ
Според тектонското райониране на България, територията на общината попада в Родопското тектонска област – Източни Родопи и Странджанско-Сакарска тектонска област – Сакар планина.
Основните скали в Източните Родопи – на север от Вълче поле, Дъбовец и Малко градище са от Горен Еоцен ІІ – морски тип, представени от дебелослойни варовици. На запад от селата Лозен и Белица – Олигоцен – южно български тип – варовици и мергели, силно напукани и податливи на ерозия и изветряване. Почвообразуването протича бързо, като почвите са със средно тежък механичен състав.
Основните скали в Сакар планина са представени от южнобългарски гранити, податливи на изветряне и ерозия. Почвите развити върху тях са с лек механичен състав.
Равнните и хълмисти части са изградени от Плиоценски езерно-речни наслаги – пясъчници, а поречието на р. Марица е изградено от Квартерни речни тераси – чакъли и пясъци.
ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Рудни полезни изкопаеми, представени от полиметална руда, има в район разположен на около 5 км от с.Лозен. Там се намира известното Лозенско оловно-цинково находище, локализирано в обхвата на Лозенския палеовулкан.
В средата на осемдесетте години находището е детайлно проучено със сондажи и минни изработки. За резултатите от геологопроучвателните работи е изготвен и предаден геоложки доклад с изчисление на запаси. Основни полезни компоненти на рудата са олово, цинк и мед, съпътствани от невисоки съдържания на сребро и кадмий. Находището не е експлоатирано. В процеса на проучвателните работи, под формата на експериментален добив, е иззета незначителна част от някои по-богати рудни тела от съществуващото тогава ДМП "Маджарово".
В района на Източните Родопи, попадащи в територията на общината, са известни и няколко полиметални рудопроявления ("Св.Марина","Алтън дере" и "Голямата река"), които са били обект също на геологопроучвателните работи. От тях интерес представлява рудопроявление "Св.Марина", в което са установени рудни тела с оловно-цинково-медна минерализация и наличие на злато.
От нерудните полезни изкопаеми, интерес представляват риолитовите скали. В район, разположен на около 4 км западно от с.Лозен, в такива скали, функционира голяма кариера за трошен камък за пътното строителство.
Инертните материали (глини, пясъци и чакъл) имат ограничено и локално значение. По десния бряг на река Марица, преди вливането в нея на река Бисерска, за целите на строителството, се добива средно зърнест пясък.