За десета поредна година Скалният комплекс „Глухите камъни“ не спира да разкрива своите тайни. Всяка година екип от археолози, ръководен от доц. Георги Нехризов, открива уникални находки, които разказват за живота и бита на тракийците, населявали комплекса преди и след новата ера.
Тази година разкопките започнаха по-рано – от средата на м. май и ще продължат с известни прекъсвания до края на м.септември. По програма, до началото на летния сезон, археолозите ще работят в т. нар. Северен сектор на обекта. От предходните години там са открити структури от ранната и късната желязна епоха, свързани с културата и бита на траките. Досега специалистите са разкрили, проучили и документирали 21 гроба от Средновековието. Гробните ями са оградени с камъни, а погребенията са извършени по християнски обред – скелетите са ориентирани в посока изток-запад и са със скръстени на гърдите ръце. В някои от гробовете са открити накити и предмети, като гривни, обици, токи и др., принадлежали приживе на погребаните.
Въпреки че разкопките са все още в началото, екипът вече се натъкна на много интересни находки. Към ранната фаза на желязната епоха се отнасят изцяло запазена бронзова фибула (древна безопасна игла), фрагментирана желязна фибула и бронзово мънисто. Изключително значими в научен аспект са откритията от късната желязна епоха. На първо място е глава от теракота – керамична статуетка на женско божество. Много рядка и почти несрещана в нашите земи е малката бронзова монета на гръцкия град Зоне, намиращ се на егейското крайбрежие, в близост до Александруполис. И тази година, специалистите намериха бронзова монета на град Абдера, разположен близо до устието на р.Места.
Към средновековния период се отнасят предимно накити – сребърни и бронзови гривни, обици, токи за колан както и много монети, главно на византийските императори Йоан ІІ Комнин (1118-1143) и Мануил І Комнин (1143-1180), сечени в Константинопол и Тесалоника. Сред находките от това време прави впечатление изящно изработена малка сребърна тока със следи от позлата и ниело (инкрустация с тъмна метална сплав).
През втория етап на археологическите проучвания - юли и август, ще продължат изследванията на тракийските напластявания в Централния сектор на обекта, а през третия – м. септември, екипът на Дойчин Грозданов ще проучва църква № 1.
През целия период на проучванията, екипът ще бъде настанен в новата археологическа база в с. Малко градище, създадена по проект „Гласът на скалата“. Благодарение на Община Любимец, най-модерната археологическа база е оборудвана с всичко необходимо за работа и престой.
Преди да започнат същинската работа на терен, през м. април археолозите започнаха със специализираните проучвания. Тогава експедиция, с научен ръководител доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН, проведе издирвания на археологически обекти в землищата на селата Малко градище и Лозен. Целта на издирванията беше чрез локализиране и документиране на археологически обекти и на покрита територия да се изясни динамиката на селищното развитие в района на Скалния комплекс „Глухите камъни“. Избраният район за проучване граничи с вече изследваната територия в планинските части на землището на с. Малко градище, в околностите на скалния комплекс „Глухите камъни“.
Районът около комплекса е предмет на дългогодишни издирвания, в резултат на които са проучени над 100 кв. км от рида Гората и приблизително толкова в котловината, южно от него. Около 22 кв. км от тази територия са заснети със системата LiDAR. В равнинните зони, северно от рида, досега са провеждани само ограничени несистемни проучвания. В резултат на теренната работа през април 2017 г., напълно са покрити 5,6 кв. км. основно в земеделски площи. Регистрирани са 22 неизвестни до сега археологически обекта и е актуализирана информацията за още 11 обекта, въведени в Археологическата карта на България. Преобладават могилните некрополи и единични надгробни могили и селища, регистриран е и участък от римски път. Анализът показва значителен превес на селищата и некрополите от античността, като по-малко са тези от тракийския период и от средновековието. Отсъствието на праисторически обекти прави впечатление на археолозите.
Проучванията допринесоха за попълването на археологическата карта на района и обогатяване на картината на селищния живот през различни исторически периоди. При последващите научни анализи, резултатите ще послужат за база за сравнение между селищните модели в планинската и равнинната част в Североизточните Родопи.