И тази година, в рамките на два дни 22 и 23 юни, с. Лозен се превърна в притегателен център на радетелите на българския фолклор и любители и изпълнители на песенното и танцово народно творчество. Над 1200 души от цялата страна, представители на почти всички етнографски области, се включиха в Х-то юбилейно издание на Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в селото.
Основен организатор на фестивала е НЧ „Просвета – 1928“ с. Лозен, но с активното участие и финансовата подкрепа на Министерството на културата, на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН и община Любимец.
Фестивалът е с конкурсен характер, затова всички участници се стремяха да покажат най-доброто от репертоарите си пред компетентното жури. Всяка група се състезаваше не само за достойно представяне, но и да покаже най-добре запазена през годините носия, най-автентичен диалект и съхранен български ритуал.
За отлична организация и цялостна подготовка на събитието, Народно читалище „Просвета-1925“ село Лозен получи Диплома за цялостна дейност по съхраняване, съживяване и популяризиране на фолклора и културните традиции. Отличието идва в резултат на дългогодишната съвместна работа между читалището и Института за етнология и фолклористика. Дипломата бе връчена от доц д-р Валентина Ганева-Райчева от института.
Целта на фестивала бе да популяризира и стимулира представянето на местни традиции – издирването и изпълнението на песни, мелодии, танци и обичаи, характерни за даден регион. По този начин нематериалното културно наследство ще бъде съхранено и предадено на идните поколения, а многобройните самодейни колективи получават възможности за обществена изява и признание за таланта си.
Официален гост на културното събитие бе инж. Тодор Милев – Заместник- кмет на общината, който поздрави организатора Христо Янъков – Кмет на селото и Секретар на местното читалище, за безрезервната му любов и желание да поддържа, съхранява и разпространява българското народно творчество.
След приключване на изявите на всички участници, журито класира най-добрите от тях в отделните категории: Автентичен фолклор, Обработен фолклор, Танцови групи, Пеени хора, Народни обичаи, народни хорове, индивидуални изпълнения. То връчи и няколко специални награди за цялостно представяне, за най-емоционално изпълнение, за съхраняване и съживяване на наследени културни традиции, за високи певчески постижения и др.
През изминалите години фестивалът се превърна в емблема за региона и се утвърди на национално ниво. Големият брой участници от цялата страна говори за високото равнище на конкурса, а добрата организация спомага за повишаване на интереса за участие на още повече български състави.