С българския химн и издигане на националното знаме започна официалната церемония, посветена на 142-та годишнина от Освобождението на България от Османско робство.
На най-великата дата в българската история – 3 март, любимчани отново показаха своето родолюбие, почит и преклонение към хилядите знайни и незнайни войни, отдали живота си за свободата на Отечеството.
Кметът на Община Любимец инж. Анастас Анастасов поздрави всички присъстващи с националния празник. В своето слово той припомни великия и неоценим подвиг на българските опълченци, които спират с гърдите и телата си настъплението на противника. Той завърши с думите „Да живее България“, с което още повече подсили празничното настроение.
В знак на признателност към загиналите, всички присъстващи сведоха глави и с едноминутно мълчание почетоха паметта им.
Годишнината бе уважена от д-р Георги Станков – Народен представител в 44 НС, Мария Станкова – Председател на ОбС- Любимец,общински съветници, ръководители на учебни и обществени институции, учители, ученици, представители от политическите партии ГЕРБ и БСП, Ротари клуб „Любимец“, Дружество „Тракия“ и много граждани.
След официалната част, празничната програма започна с емоционален рецитал на ученици от НУ «Захари Стоянов». Те изпълниха поредица от стихове, с които повдигнаха духа на присъстващите и ги потопиха безпримерната смелост и героичния подвиг на българските опълченци. В края на рецитала децата пуснаха в небето балони с цветовете на българския трибагреник и развяха българското знаме, с което показаха свободата и несломимостта на българския дух.
За да покажат магията и красотата на българския фолклор, ТС „Сакарче“ към НЧ „Братолюбие-1884“ изпълни тракийски народни танци, а мажоретките към читалището вдигнаха бойния дух на присъстващите с маршови танци.
Предвождани от българския трибагреник официалните представители, както и всички присъстващи, в организирано шествие се отправиха от центъра към Паметника в градския парк, издигнат в чест на загиналите във войните и положиха венци и цветя в знак на преклонение.