Красива природа, магнетизъм, уникална гледка, спокойствие и неповторимо преживяване – това е усещането, когато човек посети култовия скален комплекс „Глухите камъни“. Мястото, разположено в Източните Родопи, в близост до връх Света Марина, с. Малко градище, община Любимец, което едновременно вдъхновява и кара човек да се чувства смирен, да изпитва респект и уважение към предците си, да се прекланя пред културата и начина им на живот.
Точно тази магнетичност и неповторимост кара екипа на доц. д-р Георги Нехризов за поредна година да работи в комплекса, да го развива, да търси и намира артефакти от времето на траките, на ранно- и късножелязната епоха. За да установи и докаже защо Глухите камъни се наричат „глухи“, той, заедно с екип от различни специалисти, направиха първите акустични изследвания на скалния комплекс. Резултатите показаха, че местността и комплексът Глухите камъни носят това име поради изявените скали, които увенчават билото на хребета, а са глухи, защото там няма ехо.
Експериментът бе направен с гласа на Хари Драганов - бас от Женевската опера. Опитите показаха, че скалите в комплекса поглъщат звука, а на определени места има условия на звукозаписно студио - тишина и липса на вибрации. Според специалистите, за това способстват множество фактори: уникалните шумоизолиращи свойства на скалните масиви от една страна, което води до много ниски нива на външните шумове в междускалните пространства, и на звукопоглъщащите свойства на самите пространства, обусловени от нерегулярно разположените, изкуствено създадени скални ниши.
По време на изследването присъстваха проф. Валерия Фол - траколог и инициатор на това проучване, проф. Тихомир Трифонов - акустик, доц. Иван Симеонов - акустик, Александър Алексиев от Института по механика, доц. д-р Г. Нехризов и Мария Чернева - журналист от БНТ.
Авторите на изследването считат, че е възможно една от причините, Глухите камъни да са избрани за провеждане на сакрални дейности, да са именно акустичните характеристики на местността.
„В местността се създава впечатление, че изведнъж посетителят “оглушава”, тоест нормалният шум на гората изведнъж изчезва. Винаги сме се удивявали от липсата на чуваемост на обекта и отсъствието на ехо“ – споделят археолозите.
Изследванията са част от проект на БАН “Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността”, по който се работи от 2015 г.
Археологическите проучвания през годините позволиха да се изясни предназначението на обекта – сложен мегалитен комплекс с култов характер и многовековна история. Центърът на култовата дейност е бил на най-високото място, където се намират останките от раннохристиянска и средновековна църква. Според археолозите най-вероятно там е функционирало тракийско светилище, върху руините на което по-късно е изградена църквата. Многобройни са следите от ритуални действия, провеждани от траките около най-високата скала. Те са оформяли огнища-олтари от глина, върху които са изпълнявали обреди, свързани с огън, поднасяли са различни дарове – керамични съдове с храна и напитки, накити, битови предмети, оръдия на труда и оръжия, а в по-късния период – и монети. Светилището продължава да функционира и след превръщането на тракийските земи в римски провинции. Доказателства за това са откритите римски монети и керамика, но най-важното е част от мраморна оброчна плочка.
През 2012 г. на южния склон бе открита втора църква от същото време и от същия базиликален тип. Този факт потвърждава изключителното значение на Глухите камъни, като средищен култов център. Последните разкрития показаха, че през Средновековието територията на обекта е била укрепена. В по-лесно достъпните западни и южни склонове са локализирани и проучени участъци от мощна каменна стена с дебелина 2.5 м.
Краят на живота на скалния комплекс в м. Глухите камъни най-вероятно настъпва в началото ХІІІ в. и би могъл да се свърже с преминаването на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през тези земи.
През тази година археолозите започнаха работа в комплекса още през м. юни и ще продължат да работят до края на м. август. Всяка година община Любимец осигурява част от средствата, необходими за разкопките, а на екипа е предоставена база за безвъзмездно ползване в с. Малко градище, в която са осигурени условия за работа, престой и отдих.