На 12 октомври, броени дни преди празника на авиацията и българските военновъздушни сили - 16 октомври, с изключителна тържественост бе открит възпоменателен мемориал, изграден в чест на трима летци-герои: майор Николай Бошнаков, капитан Руси Русев и поручик Йордан Йорданов.
Мемориалът се намира в местността Голямата чешма, с. Георги Добрево, община Любимец, близо до АМ „Марица, в посока София.
Тържественото откриване бе организирано от Клуб на летците «Капитан Димитър Списаревски», със съдействието на Община Любимец. На събитието присъстваха представители на военновъздушните сили на Р България, на Авиобаза Граф Игнатиево, Клуб на летците „Кап. Димитър Списаревски“, Школа за запасни офицери, Кметът на община Любимец, Председателят на Общински съвет, наследници на тримата летци и др.
Откриването на мемориала започна с боен марш, изпълнен от духовия оркестър на Авиобаза Граф Игнатиево, а строят прие Бригаден генерал Иван Лалов – Командир на авиобазата.
Емоционално и вълнуващо слово произнесоха съвременникът на асовете, 95 годишния Дянко Марков – депутат в 37-о и 38-о Народно събрание и доайен на клуба на летците, а така също и Момчил Кючуков – един от наследниците на героите. Те благодариха за проявеното уважение на присъстващите към младите момчета и споделиха, че благодарение на този паметник душите им са намерили покой.
„Голямата чешма, както всички я знаят в региона, е станала свидетел на принудителното отнемане на три човешки живота, на три човешки трагедии. Днес, тези момчета отново полетяха!“ – развълнувано произнесе Добромир Миладинов, представител на клуб „Кап. Димитър Списаревски“.
Паметникът е издигнат в чест на тримата пилоти, изпълнили воинския си дълг да бранят своя народ и родина от вражеските бомбардировки над България през Втората световна война. Тримата асове оцеляват под неприятелския огън, но не успяват да избегнат съдбата на повечето достойни български офицери след 9 септември 1944 г. Заради бягството на двама техни колеги- авиатори, те незаслужено са подложени на дълги репресии по затвори и следствия.
Въпреки че са оправдани на съдебния процес, впоследствие са уволнени от армията и семействата им остават без препитание. Подложени са на непрекъснат тормоз от властта, без да могат да започнат работа и решават да напуснат България. Убити са при опит да напуснат нелегално страната през българо-турската граница в нощта срещу 16.08.1948 г., недалеч от мястото, където е изграден паметникът. И до днес е неизвестно къде са погребани.
Идеята за изграждането на мемориал в тяхна памет се ражда през 2011 г., когато в архивите са открити автентични доказателства за разигралата се трагедия.