автор: проф. д-р Цонка Илиева Каснакова – Иванова
Йерусалимово – име, което винаги се посреща с усмивка и удивление.
Почти винаги следват въпросите – къде се намира и защо се нарича така?
Отговорът за местоположението е лаконичен - намира се в Югоизточна България, на границата с Турция и Гърция. По-обстоятелствено е обяснението за името.
Своето начало, на това място, селището с името Хаджикьой води от края на ХVІІ век. Името Хаджикьой се среща в официалните документи на Източна Румелия през 1880 г. и се запазва до 21 декември 1906 г., когато с Указ 462, обнародван в Държавен вестник от същата дата, става смяната на турските с български наименования на населени места и местности в България. По предложение на тогавашния кмет Добри Делев селото приема името Йерусалимово. Освен Йерусалим в Палестина, Йерусалимово в България, има още три селища с това име: нов Йерусалим в два щата на САЩ - Пенсилвания и Охайо и в Русия, Московска област, Волколамски район.
Към средата на ХІХ в., според сведения на Н. Тенев, в с. Йерусалимово имало 100 къщи. Цялото население е било само българи християни и нито един друговерец. Поради тежките забрани и преследвания на официалната османска власт, вероятно богослуженията са се извършвали тайно във временни постройки. Вярата обаче дава криле на смелите и се ражда идея за построяване на първия православен храм в района. С общ труд и доброволни средства е построена и осветена през 1837 г. толкова жадуваната стабилна църква от камък и вар. Осветена е на празника Пасха с името на Свмч Димитрий от одринския гръцки митрополит, чието име не е запазено. В църквата имало и една стая за килийно училище. Изключително благозвучна е камбаната на църквата, излята в гр. Пловдив, дарение от братя Велиганови.
Храмът е ремонтиран многократно и винаги поддържан в добър вид. Не е прекъсвал своята дейност вече 179 години.
Закътано в полите на Сакар планина, съхранило история и памет от древните траки, в най-тежкия период от своето съществуване – османското владичество, село Йерусалимово изпраща поклонници на Божия гроб в Свещения град. Липсват конкретни сведения за това до средата на ХІХ в. Със сигурност обаче се знае за последните две поклонничества. Първото е през 1858 г. на Хаджи Желю Тенев, който е бил на седем години и вероятно е пътувал с други близки, а второто през 1908 г. на Хаджи Митю Колев.
Историята на едно малко селище е историята на неговия храм. Там са се срещали и срещат хората, там отправят своите молитви за здраве и благодат. Там е Светата Троица на православните християни – Бог Отец, Божият Син и Светият дух, техни покровители и пазители. Колкото по-старо е селището, толкова стара е и неговата църква. Колкото повече и истински са вярващите, толкова съществува или процъфтява и техния храм. В Йерусалимово те са много и затова храмът е пищен и красив. Така и отива на жители на селище с името на свещения град Йерусалим.
Храм „Свмч Димитър” и с. Йерусалимово са посещавани както от много митрополити, така и от Посланика на Държавата Палестина в Р България – Негово Превъзходителство д-р Мохамед Салайме и други височайши гости на 7 ноември 1998 г., по покана на тогавашния кмет Димо Желязков. С даренията от палестинското посолство и доброволен труд на местните хора, през 2000-та година, в чест на раждането на Исус Христос, на един от хълмовете, до главния вход на селото е издигнат висок християнски кръст.
Образованието, знанието, празниците и традициите са на невероятна почит в Йерусалимово. От тук започват своя път редица историци, инженери, медици, педагози, икономисти, военни, агрономи и други специалисти с висше образование.
Духът на селото намери израз и в построяването на нов храм – параклис, на хълма до високия кръст с прилягащото му име „Вход Господен в Йерусалим”. Той отвори врати на празника „Успение на Света Богородица” на 15.08.2015 г., но все още очаква своето освещаване.
Да са честити годишнините – 110 години с името Йерусалимово и 180 години православен храм „Свмч Димитър” през 2017 г.!
Да живее и пребъде духовността на всички българи!